Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив. Носител е на почетния знак на националния конкурс SMS-поезия – 2004 г. и наградата „Добромир Тонев” – 3 място, през 2012 г. Има публикувани стихове в сборници, антологии и в литературни интернет сайтове. Наричан е „Най-краткият поет на Пловдив”.
Работи като журналист в радио Пловдив от повече от 20 години. Лауреат е на награда „Пловдив” през 2007 г. в раздел „Журналистика”.
Първата му книга „Бяло хайку или по няколко думи на три реда“ е отпечатана през 1997 г. „Сънят на Пеперудата“ излиза през юни, 2003 г., а „Устоимо“ през 2010-та година.
С кои думи спечели конкурса за смс поезия през 2004-та година?
Една колежка ме нави да участвам тогава и изпратих тристишие от книгата си „Сънят на Пеперудата”. Жанрът изискваше краткост и аз избрах следното тристишие:
Толкова си бледа –
чак птици хвърлят сенки
по лицето ти.
Текстът беше отличен сред повече от 1300 изпратени за участие в конкурса. Конкурсът беше анонимен, така че наградата ми е ценна. Тогава Петър Чухов взе първа награда, което прави нещата още по-значителни. Пък и после с Пешо станахме приятели – май това е по-ценното.
Защо избираш най-кратката форма за изразяване – хайку?
Тя избра мен. Плюс това аз говоря за тристишия – хайку в истинския му вид могат да пишат само японците. Сега като си помисля – късно съзрях като поет. Първата си книга издадох на 30 години. Значи 10 години съм дялал, дялал, докато остане същественото – така стигнах до кратките форми. С „Устоимо” вече исках да избягам от тях, но пък заглавието на книгата ми остана тъй кратко. Така че май бягство няма. Пък и да побираш много смисъл в малка реч, си е предизвикателство…
Не държиш да издаваш книга всяка година, както някои твои колеги по перо. От какво имаш нужда, за да сътворяващ красота с думи?
Скоро художникът Илия Йончев ми каза – искам да напишеш стихотворение за мен, защото ще издавам каталог и възнамерявам да го включа в него. Казах му: Да бе, това да не е като да рисуваш картина – вземаш четката и рисуваш. Но след два месеца наистина бях готов със стихотворение за него. Така че вдъхновението е като пробив в онова творческо поле, което витае над нас. Вече усещам кога, точно в кой ден ще напиша стихотворение. През останалото време хич не се мъча. Затова и толкова трудно събирам текстове за книга. Пък и спазвам принципа си да чета повече, отколкото пиша.
Връщам се да отговоря – че е хубаво един поет да е поне малко влюбен… Важно е!
Казваш, че „поезията е езикът, с който общуваш със себепободобни”. Труден език ли е поезията или трудно срещаш себеподобни?
Поезията е метаезик. Красивото слово докосва сърцето. И хората с по-фина чувствителност знаят това. А себеподобни винаги се намират – те се познават с половин дума. Имам нуждата не толкова да чета поезия с някого, колкото да говоря за Нея. Ето колко по-висша от конкретната форма е Тя. Имам нужда да споделя красотата. А споделянето става общо изживяване. Да разкажа на някого за самотното дърво в полето на Лорка, за сандалите на неговите радости, за знойната плът на Яворовата Лора, за момичето със синьо сари на Кенет Уайт… Нима това не са кратки прожекции в съзнанието.
Като какъв журналист се определяш?
Като оперативен. Да си репортер на терен – това е перлата в журналистическата корона. Така са ме учили навремето още в Радио Варна, от чиято школа съм.
По време на работата ти за телевизия Евроком България като съавтор на предаването за култура „Колаж”, което получи награда Пловдив, предполагам си се срещал с редица интересни личности в областта на културата. А и сега, предполагам, в работата ти за радио Пловдив. Пазиш ли ярък спомен от някои от тези срещи и с кого са били те – най-ярките?
Ами имах възможност да задам въпрос на самият Джон Лорд (светла му памет). От ученик съм фен на Пърпъл. Но преди въпроса му казах: „Г-н Лорд, 30 години ви чакам в Пловдив”. Отразявах навремето посещението на Папа Йоан Павел в Пловдив – на летището се озовах само на 3 метра от него, а мерките за сигурност бяха драконовски. Този човек наистина имаше харизма.
Оказа се, че съм журналистът, който е направил интервю с поета и преводач Николай Кънчев, преди да си замине от този свят. Говорихме, естествено за Кенет Уайт. Кънчев беше негов изкусен преводач на български.
Да очакваме ли скоро най-краткият поет на Пловдив да издаде нова поетична книга?
Събирам текстове. И аз вече смятам, че съм узрял за нова книга.
В края на месец април – 29.04, Стоян Терзиев ще гостува в Асеновград в бар „КоШиПрайм“ от 19 часа. Срещата с него ще бъде в рамките на събитието „Литературен шейкър“, в което всяка последна седмица от месеца, в най-симпатичния бар в града, в уютна обстановка се събират четящи и пишещи или просто така – заради хубавите хора и… думи.
Снимка: Стоян Илиев
Вашият коментар