С разговор между проф. Миглена Николчина и ученици от ЕГ „Пловдив“ започна „Младият Пловдив чете 2016“. Инициативата бе подновена през 2015-та година, като в нея се включиха университети, колежи, училища. Основни организатори са Издателство Жанет 45 и НБ „Иван Вазов“ , а литературният фестивал продължава до първи юни.
Професор Миглена Николчина е литературен критик и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по теория и история на литературата.
Десетки ученици се срещнаха с нея и успяха да й зададат редица въпроси. В началото на събитието тя разказа, че когато е била малка е мечтаела да стане астроном и се е захласвала по далечните безрой звезди в небето.Израснала в семейство на литератори обаче, тя сама тръгнала по стъпките на родителите си. Започва да пише и тогава разбира, че с писането човек може да стигне много по-далеч, по-бързо, отколкото ако чака астрономическите явления да се случат. „С думите можем бързо да стигаме на местата, където искаме“, каза на младите хора в залата професор Николчина. За „Билет за Вега“ тя отбеляза, че в книгата има една история за порастване и за нея самата е интересно да се „сблъска“ с написаното днес – 30 години след първото издание. „Тази книга живее нов живот и е възкресена, благодарение на издателят Божана Апостолова“, сподели професор Николчина.
На въпрос на тийнейджърите дали четенето и писането са повлияли на характера й, тя отговори така: „От многото фактори, които ни променят, (може би това не е непременно промяна за по-добро), но за себе си мога да кажа, че съм станала по-устойчива. Може би изтиквам някъде това страдание, което иначе ме съпровождаше. Човек не започва да пише току-така, трябва да има някаква екстремност на чувствата, за да се обърнеш към такова занимание. Щастливите не пишат. Писането ме е променило, да, аз толкова много съм живяла с книгите, че няма как. От тях съм взела модели за справяне. Особено от Томас Ман“.
SONY DSC
Професор Николчина каза още, че независимо, че в наши дни са измислени редица начини, по които може да се унищожим, то трябва да изберем дали ще се съгласим с това или ще првърнем духовното наследство в един щит и една защита.
„Аз вярвам, че литературата помага да се живее“, допълни авторът. „Много е информационно компактен езикът на литературата. Тя ни помага със своите примери да се справяме с това, което животът ни поставя като предизвикателство“.
Миглена Николчина е автор на стихосбирките „Три след полунощ“ (1985), „Скръб по Далчев“ (1993), „Асимволия“ (1995), „Кратки разкази за любовта и писането“ (1998); сборника с разкази „Билет за Вега“ (1990) и теоретичните книги „Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм“ (1988), „Човекът-утопия“ (1992), „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“ (1997), „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история” (2002). „Смисъл и майцеубийство“ се появи на английски, руски, унгарски и македонски. В момента Николчина завършва теоретична книга, озаглавена „Западът като интелектуална утопия. Изгубените еднорози на източноевропейските революции“.
А фестивалът „Младият Пловдив чете“ набира сили и тепърва ще се развихри. Организаторите пишат „Издателството откликва на (и самото то провокира) всевъзможни идеи, свързани с четенето, от страна на пловдивските училища и университети. В атрактивна и нестандартна обстановка се организират смислени и неформални срещи разговори с поети и писатели, поканени от самите младежи….Най-общо може да се каже, че желанието ни е да внушим на днешните млади хора следното: ДА СЕ ЧЕТЕ Е МОДЕРНО!“
Вашият коментар