Георги Господинов за неговата физика на радостта: „Сватби на животни и неща“

„Сватби на животни и неща е книжка за деца, а защо не и за възрастни. Тя е съставена от думи и рисунки на Рая Господинова и на баща й Георги Господинов. Те създават един цял свят от животни и предмети. Идеята за книгата се появява, когато Рая е на 6 години.

Какво е да си съавтор на дете?
Георги Господинов: Аз за първи път участвам в написването на детска книжка. Да си съавтор на дете е много хубаво, защото е все едно играеш игра, в която детето води, а ти го следваш. Това е много хубаво упражнение за всеки родител – да оставиш детето да те води. Мисля, че родителите го знаят това. Аз бях този, който тичах отзад. Когато започнахме да измисляме тези сватби на животни и неща, всеки от нас си пишеше своята история тайно един от друг и после ги сравнявахме. Рая винаги беше готова преди мен. Това, което тя с лекота измисляше, аз трябваше много да се напрягам, да съчинявам и общо взето тичах отзад. Децата са много добър водач, стига ние да се оставим да бъдем водени . И това от което те имат нужда най-много е да проявяваме любопитство към техните истории. Това е най-голяма помощ , която можем да им дадем.

Рая хареса ли вашите рисунки в тази книга?
Георги Господинов: Рая на хареса моите рисунки. Тя го е написала и в предговора: “Тати е малко зле с рисуването“. Имаше съревнование между историите и рисунките и сега, когато се срещахме с деца, всички казват, че нейните рисунки са по-добри. Но имаше съревнование, да. Някъде в тази книга аз съм нарисувал нещо, но не съм могъл да измисля история. Тя пък е измислила история, но не е могла да я нарисува…
Оформлението на Яна Левиева. Когато видях корицата, аз като един възрастен човек, видях само точки и мустаци. И си мислех, че това е чаша с мустаци или коте. Рая веднага обясни, че това е мече или коте, лице.

Рая обича ли да чете и какво чете?
Георги Господинов: Рая много обича да чете и това много ме радва. Препрочита една книга няколко пъти. Така беше в началото с Муминтроли-те, с Туве Янсон. Започна да чете Джералд Даръл, защото обича животните, изчете всичко от него. Сега мина на преразказаните детски пиеси на Шекспир. Като се впечатли от нещо, тя го изчита цялото. Четеше „Малкият Никола“, „Хари Портър“. Сега са й интересни енциклопедиите. Чете „Полеви определител на птиците“, и когато се разхожда и види птици по пътя, отваря книгата и сравнява.

Как да вдъхновим децата да четат повече?
Георги Господинов: Това, което най-много работи е, когато видят родителите си да четат. Като видят, че майката или бащата стоят с часове над книга – те могат да започнат така…, имитирайки. Имам снимка на Рая, когато е на годинка и половина, тя е взела „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера – вглъбено я разглеждаше. Вярвам, че това децата да държат книга е много важна памет за тях. Книгата като обект – страници, разгръщане. Аз си спомням „Пипи Дългото чорапче“, която беше оплескана с лютеница и смачкана от постоянно четене.

Учите ли се от Рая и от децата, с които се срещате ?
Георги Господинов: Да. Това ми е най-любимото. Те са някакво абсолютно спасение. Като се срещаш с тях се чувстваш като пречистен. Имахме една среща с деца, които си бяха направили собствена книжка по пример на нашата, в два екземпляра. Бяха измислили невероятни истории. Имаше истории за един октоподил – крокодил и октопод, който почистил целия град, а също и за кекс, който детето заровил и после пораснало дърво с кексчета. Имаме невероятно любопитни деца. Това е най-хубавото и най-предизвикателното нещо – как на тези деца да им осигурим някакъв нормален живот в ненормалната ситуация, в която е държавата сега, като то не е просто държавен проблем, а проблем на обществото. Някак все повече осъзнавам, че това е единственият изход. Ако имаме усещането, че отнякъде ни гледа едно дете. Българинът не е свръх религиозен, има малко разминаване в тая посока, но неговият Бог може да бъде едно дете, детето му или децата наоколо. С идеята, че това, което правим рефлектира върху нашите деца.

Тази година ли предстои издаването на вашата нова поетична книга?
Георги Господинов: Буквално тези дни сложих точката на тази книга с поезия. Не съм издавал поезия от 10 години, и тя включва неща писани в последните десет години. Ще бъде една сравнително голяма книга и тази пролет я чакам да излезе. В някаква степен е близка до „Физика на тъгата“, една книга, в която ще има география, също и едни по-светли стихотворения. Ще се смесят мрак и светлина в някаква степен.

Доста пътувате в чужбина, изглежда навсякъде приемат много добре „Физика на тъгата“?
Георги Господинов: Поканиха ме преди няколко седмици в Кьолн на фестивал за тъгата в литературата. Публиката реагира много хубаво на текстовете, които четох.
Така се случи. Това, че книгата е приемана толкова добре е много хубаво и леко изненадващо. Изненадващо, защото в нея става дума уж за българската тъга, но се оказа, че „Физика на тъгата“ улучи настроението, нагласите на хората, поне в Европа. Това усещане за неясна или ясна тъга е навсякъде в момента.

Но децата са една надежда, нали?
Георги Господинов: Да. Когато излезе „Сватби на животни и неща“ някой ми беше написал: „Ето, това е твоята физика на радостта“.