Геракси Гераксиев: Асеновград има нужда от разнообразие в изкуството

Художникът Геракси Гераксиев, който твори в родния си Асеновград откри нова самостоятелна изложба в галерия „Загреб“ в квартал „Капана“ в Пловдив. Малката галерия едва успя да побере всички, повече от сто души, дошли да видят новите картини на художника. За гърба му са 5 самостоятелни изложби и повече от 20 участия в общи такива. Неговите самостоятелни изяви са били в Арт Център“ Пловдив през 2000г. В „Синята Къща“ в Асеновград през 2007 , в „Бяла Зона“ – Пловдив през 2011, в Gallery Edition 88, Luxembourg през 2014, и най-новата експозиция може да бъде видяна до 12 юни 2015 година в галерия Загреб – 2015.

„Спомени от Куба“

Защо именно натюрмортът е твоята страст?

Защото чрез натюрморта най-добре мога да предам дадено послание на хората. Посланията при мен, основно са свързани с любовта и щастието. Искам да внуша, че не трябва да се отказваме да преследваме щастието си и да търсим любовта.

В днешния материален свят, в който парите и вещите са издигнати в култ, любовта изглежда като някаква отживелица, нещо отминало, демоде… Разбираме ли всъщност, какво е щастие? Какво ни кара да се чувстваме щастливи? Или си търсим заместители на щастие? Това, че имаме последен модел БМВ или Мерцедес, прави ли ни щастливи? Трупаме безполезни вещи, с които си мислим, че ще бъдем щастливи, но в крайна сметка разбираме, че сме нещастни! Защото сърцата и душите ни са празни! Това се опитвам да кажа в моите картини, всеки да потърси и да намери ключът към своето щастие!

От известно време рисуваш и пейзажи, как ти се отразява промяната?

Винаги съм рисувал пейзажи, но моята страст са натюрмортите. Пейзажите ги рисувам докато почивам. Нямам претенции да съм пейзажист, да разбирам пейзажа… Просто, понякога ми се рисуват пейзажи.

Липсва ли ти духът на силно творческо общество в Асеновград, съответно и публика и ценители (правиш повечето си изложби в Пловдив и други градове)? Сега тук, много трябва да си меря думите, защото пак ще бъда упрекнат във високомерие, надменност и т. н. Тук в Асеновград не трябва да си живеем с идеята, че изкуството започва и свършва в Асеновград. Добре ще бъде, малко да се отворим и да си сверим часовниците. Преди години, бях предложил общината да организира ежегоден конкурс по живопис с приличен награден фонд така, че да се включат и творци от други градове. Този конкурс щеше да спомогне за популяризирането на Асеновград сред арт средите на България и привлече нови и интересни автори, които местната публика да види. Местни художници да обменят опит със своите колеги от страната, а защо не и от чужбина. Колко пъти в годината в Асеновград гостуват с изложби, художници от други градове? Е, как да се развива изкуството в Асеновград, когато на общите изложби сме едни и същи? За да има публика и интерес, трябва да се показва нещо ново, нещо различно.

Толкова ли си прецизен в живота си, извън рисуването или само в изкуството си такъв?
За мен е важно да съм прецизен в рисуването. Аз искам хората да се интересуват от картините ми, да разчитат посланията ми и тези послания да променят живота им към по-добро… Аз не съм важен в случая, дори не искам да ме познават, по важно е да познават картините ми.