Когато животът побеждава 07.02.2015

Преди 4 години Николай Иванов е на 25. Спортист, фитнесинструктор, работи в магазин за авточасти. Тогава се появява болестта. Рак на дебелото черво. Майка му успява да скрие тежката диагноза от него в продължение почти на година. За което той сега донякъде й е благодарен. През това време започва лечението. През ноември лекарите казват, че трябва спешна операция. Николай е опериран за първи път през декември 2011-та година във ВМА в София. Прави общо 18 химиотерапии, които са били неуспешни. След два месеца се оказва, че има разсейки и в други органи. На 30 август последва още една операция, която според самия Ники не е била нужна. След операцията лекарят му дава най-много месец и половина живот. Казват му да пробва с лечение в чужбина, но го отпращат, без да го насочат по никакъв начин. Николай обаче има роднини в Испания. Там, в Памплона, Испания се намира една от най-добрите клиники в света за лечение на раковоболни – клиника на Университет Навара. След операцията през август лекарите казват, че ако до 25 дни не започне лечение, положението ще се влоши рязко. Николай заминава спешно за Испания. И днес помни всички дати – на операции, на химиотерапии, на прегледи. Ето какво ни разказа за неговата борба с болестта, за щастие успешна:

Николай: Баща ми почина от рак преди 19 одини. Това беше голяма трагедия за майка ми – и аз да страдам от същата болест. Тя каза, че няма да се откажем и ще търсим спасение в чужбина. Заминахме за Испания. Имаме роднини там, запазихме час в клиниката и на 26-я ден започнахме лечението – 26.09 2012-та. Тогава разбрах, че болестта е много сериозна.

Благодарен ли си на майка ти, че е скрила от теб диагнозата?

Аз съм такъв човек, че не се замислям, искам да идва и да минава. Една година мислих, че имам нещо друго и се виждах с приятели, забавлявах се. Може и да е било по-добре, че не ми е казала.

Как оцениха испанските лекари лечението ти в България?

Казаха, че в България не са ме лекували адекватно, не са ми слагали нужните лекарства и едва ли не са ми слагали само добавки, но не и лекарства. Когато отидох в Испания болестта беше в последен 4-ти стадий. Казаха ми, че ще правим 3 химиотерапии и ако се повлияе, ще продължим. Ако не – няма смисъл. Направихме ги. Освен това аз си обърнах режима. Спрях да ям месо и станах пълен вегетарианец. След химиотерапията, като направихме скенера, лекарите не можеха да повярват и дори ме върнаха още веднъж да го направя. Всичко беше изчезнало, имаше само една разсейка, те направо не знаеха какво да правят. Направихме общо три химиотерапии през 14 дена. В Испания лекарите ми казаха, че организмът ми е много силен и след химиотерапия се възстановявам за 5 дни, а обикновено при другите е за около 2 седмици. Преживях общо 36 химиотерапии и 6 операции, от които две в България и четири в Испания. Когато 2012 разбрахме, че всичко е изчезнало, много се зарадвахме. Там си минах през целия техен ред на лечение, накрая ми направиха една специална операция, при която органите се обливат при 42 градусова температура. Това е 12 часова операция с 20 човека екип, 20 часа бях под упойка, всичко бяха измили от мен. Моят хирург – моят спасител и моята докторка там много се застъпиха за мен. Аз съм сигурно единственият случай, който за толкова кратко време даде такива резултати. Над 50-60 хиляди евро ми спестиха самите лекари в Испания. Максимални отстъпки правеха за мен. 500 евро е на ден престоя в клиниката. А аз не съм дал нито един цент за това. Голямата операция беше 50 хиляди евро, за мен беше 31. Но общо за лечението си до тук в Испания съм дал над 100 хиляди евро. В клиниката ходя на всеки три месеца за контролни прегледи.

На какво отдаваш успеха ти с болестта, освен на адекватното лечение в Испания?

И на храната. Отпуснах си режима един, два пъти и пак се влоших. Храня се с плодове и зеленчуци, варива, картофи, и т.н. Всичко идва от храненето, нещата, които ядем са много обработени, много химикали има и ако ти е по-податлив организма не е добре. Мляко също не ям. Варено, печено ям, но не пържено.

В България не ти ли предложиха вариант за лечение?

Бях одобрен за лечение в чужбина, но … Изписаха ни от болницата без нищо да ни кажат- нито къде да се насочим, нито какво да правим, нищо. Държавата ме одобри за лечение в чужбина, но системата е толкова тромава и бавна, че нямам думи. При мен ставаше дума за дни и часове. За клиниката в Испания разбрах от леля ми, която живее там.

Как се справихте с разходите?

В Испания спах в една Асоциация за борба с така, което също ми спестяваше пари.

Оздравяването ми е над 200 хиляди лева и още дължа 52 хиляди евро на болницата в Испания. Имахме апартамент, земя, всичко разпродадохме. Тук в Асеновград моите приятели направиха кампания и за 2 месеца събраха 60 хиляди лева, което е страшно много за този малък град. Много съм благодарен.

Кога разбра, че сте преборили болестта?

След голямата операция 2013-та година, през лятото ми се появи една малка буца. Наложи се пак да започна лечение. Направих нови 7 курса химиотерапия в Испания. Направиха ми операция, изкараха бучката и от нея ми направиха индивидуална ваксина, която е 25 хиляди евро. Тя е с антигени. И се прави, за да не се възпроизведе отново болестта. Това включва 6 цикъла с 6 терапии. Преди всяка ваксина имам химиотерапия.

Това ли е ваксината, заради която съдиш държавата?

За тази ваксина аз съдя държавата, защото не се прави тук. Те твърдят, че тя е експериментална. А тя не е. В Испания не експериментират с хора. Тук ако го правят, там не. Тази ваксина е учредена от 2005-та поне в ЕС. Държавата отказа да заплати ваксината. А са длъжни. Това ми е втория отказ. А първият е през 2013 -та година, заради това, че според тях болницата е частна и не работи с определен форумляр. Мотаха ме 5 месеца да преведа документите от испански на български, което също струваше пари – 6 хиляди лева. Според Закона за здравето всеки български гражданин има право да получи пари от държавата за лечение, когато методите, по които се лекува или е излекуван, не са приложими в България. Тогава бях в Испания и не можах да ги съдя. Когато вече имаха наглостта да ми заявят, че ваксината е експериментална, реших, че трябва да ги съдя. На 15.11 беше първото дело, вещото лице, нямаше никаква представа за тази ваксина и експертизата му беше основана на изрезки от вестник едва ли не. Той заяви, че тази ваксина се прави в хематологията в София. А защо тогава не ми я направиха, попитах аз. Нещата са в моя полза. Следващото дело е в края на март.

Какви са впечатленията ти от лекарите у нас?

Дал съм на лекари на ръка в България хиляди левове, за да ме приемат веднага и за да ми обърнат внимание, за да ме оперират по-рано и т.н. Не искам да казвам впечатленията си от българските лекари. Нямаш ли пари-загубен си. Корупция, подкупност, никой не те ориентира, всеки те гледа в ръцете и това е. Нивото им… Във ВМА се водят най-добрите, но нямат отношение към пациента, това не е човешко отношение, имат те за парче месо. С какви ли не хора съм се сблъсквал през тези години.На светлинни години сме от чужбина. Особено в здравеопазването.

Защо е така според теб?

Тук много се краде. Нищо не достига до хората, ако не могат да помогнат, гледат да точат здравната каса. Последният път в България хирургът е нямало смисъл да ме оперира, но го е направил, за да вземе пари от касата. Но.. имаме и кадърни лекари. Обаче има един балкански синдром „дай нещо под масата”. Никой не гледа реда на нещата. Аз съм давал хиляди левове на лекари в България.

А защо си ги давал?

Когато отидох за първата операция през 2011 декември, той каза да отида след нова година. Това не беше възможно. Дадох му 2 хиляди лева и след три дни бях в операционната.

 Не си ли искал да ги разконспирираш?

Нищо не мога да докажа. Тях има кой да ги съди.

Това е подигравка с човешкия живот.

Има Господ. Аз гледам напред, не се връщам назад.

Може би за това си толкова силен, не задълбаваш, не се връщаш, продължаваш?

Да. Но искам да осъдя държавата, за да си върна парите на клиниката в Испания, които ми спасиха живота. Моля се на Господ да спечеля това дело. Жив и здрав съм и се радвам на живота.

Държавата си ни е много хубава – политиците дето ни управляват не са. А ние сме малко завистливи и алчни. Но хората нямат пари, за това е така. Но има и много добри българи. Тук в моя случай хората играят ролята на дръжавата. Но ето, правят „Българската Коледа” за малки деца, а за нас, тези на двайсет и тридесет и нагоре години. Знаете ли колко ДМС кампании има?

В клиниката в Испания идват хора от много държави, застраховката им поема част от лечението. Тук си здравно осигурен и кучета те яли. Но ракът като болест е една индустрия, а бялата мафия е най-голямата мафия.

Чувствал ли си се отчаян понякога или си вярвал винаги, че ще се оправиш?

В Испания бях сам, моите приятели бяха в България. Мислил съм „как така на мен ми се случи”. После разбрах, че никога не трябва да си казваш „Защо на мен?”. А да го приемеш като изпитание, с което трябва и ще се справиш. Ако си болен трябва да запиваш с мисълта, че си здрав, да си даваш кураж всеки Божи ден. В Испания бях сам с майка ми, режимът беше от клиниката-вкъщи. Много тежко беше, докато се приспособя. Но вече имам много приятели и там. В Испания много хора ми помогнаха. С какво ли не. Идват хора, които изобщо не ги познавам, чукат на врата казвват, разбрахме, че си болен и дават пари. И то българи. Сърцати българи.

Пробвал ли си други методи на лечение- билки или нещо друго?

Пия билки и китайски гъби. Важно е храненето, начинът на живот. Витамините са важни. Стресът вреди много. Аз си спазвам моят ритъм и ще го спазвам цял живот. За тези три години каквото преживях и сега съм малко като в детските си години, радвам се на всякакви неща. Но понякога от самото ежедневие тук в България, от злобата на хората… тук е много натоварено. Въздухът сякаш  тежи от отрицателни енергии. В Испания като отида и ми олеква всичко като с магическа пръчка. Тук атмосферата е много натоварваща. Но понякога се затварям е в себе си и си казвам, че трябва да приемам нещата с усмивка и да гледам напред. Не е лесно. Позитивен човек съм.

Мисля си, че Николай е прав за българите и атмосферата и това, че както има добри и сърцати хора, така и винаги се намират такива, които излъчват точно обратното на добро. Няма значение защо, важното е, че създават тежък въздух и освен, че влошават атмосферата, понякога са и доста нагли измамници. Николай се е сблъскал и с доста непочтено поведение, но и с безскрупулни измамнници. Които през януари 2015-та „разбиват” Фейсбук страницата му за подкрепа и започват да пишат от негово име на приятелите му. Пишат, че трябва спешно да му преведат 500 лева в някаква банкова сметка. Пишат и че телефонът му е заложен. За щастие един от приятелите му решава все пак да набере неговия номер и измамата става явна още в същия ден. И ако ракът е победим, то Балканският синдром или хорската злоба и измамност явно са нещо много сложно, след като в България вилнеят всякакви измами – и за пари и за здраве и за духа на хората. Както казва Ники – тях има кой да ги съди!

Сега Николай е в ремисия, но все още дължи 50 000 евро. Ваксината му струва 25 000 евро, а цялото му лечение – над 150 000 евро, при това с 25-процентовата отстъпка, направена от клиниката в Памплона.

За да помогнем на Николай да изплати дълговете си към клиниката, която му спасява живота не е нужно много. Едно от нещата, които можем да направим е да напишем DMS NIKOLAY и да го изпратим като SMS на единния дарителски номер 17 777. Цената е 1 лв. за всички мобилни оператори, за абонатите с предплатени минути – 1,20 лв.

А хората, които имат повече възможности могат да използват дарителска банкова сметка: Николай Владимиров Иванов Банка: ОББ IBAN: BG56 UBBS 8002 1088 4983 30 BIC: UBBSBGSF.