Поезия, проза и сатира – как се съчетават тези три неща?
Те сами се съчетават в мен. Не знам доколко успешно и в какви пропорции, но факт е, че пиша различни неща. За мен сатирата е като съпругата – винаги е на линия, с маска за лице и ролки на главата. Все приготвя нещо в кухнята, прекалява с черното пиперче и вдига скандали. Тя е вярна, дашна и се опитва да ме държи под чехъл. Поезията е като красивата съседка. Любовницата, с която крадеш мигове на върховна наслада, даряваш я с безсънните си нощи, споделяш й най-съкровеното на уше, докато пушите цигарата след това. Капризна е тя, мнителна, прави ти фасони и често те зарязва за дълго. А прозата е онази чаровница в службата, с която си пия кафето. Кафето е с райбер. Пием го задружно и бавно, напук на конкретните си служебни задължения. Хубаво ми е и с трите. От коя да се лиша?
Как ти изглежда българската сатира днес и каква искаш да я видиш?
Голяма част от сатиричното днес раболепно се подчинява на медийните закони. Рейтингът иска кратки смешки, които да не натоварват излишно. Медията му ги дава. В това не би имало нищо лошо, ако тази естрадно-карнавална долница в сатирата не се стремеше да заеме цялото пространство на сатиричното. Хохотът и документално-сатиричните сарказми изместват от полезрението на аудиторията сатирата, която е с добавена културна стойност. Харесвам хумора, който е добра литература. Обичам да се възхищавам на постигнатото майсторство. Искам повече хора с критично мислене да оценяват пипнатия текст, дори да им трябва повече време, за да го прочетат. Хора, упражнете над себе си благородното насилие да отгърнете българска книга, да зачетете страница, две три… може и да ви хареса.
Кои автори четеш?
Любими автори са ми Оруел, Моъм, Стайнбек, Хемингуей, Елиът, Твен, Чехов, Стругацки, и т.н. много са, да не изреждам, че ще създам измамно впечатление за ерудираност. Чета и много съвременни автори, опитвам се поддържам прилично ниво на информираност. Освен художествена литература, луд съм и по историческите книги за Първата и Втората световна война. Излезе ли нещо ново на тази тема, изяждам го с кориците.
Какво научи за медиите след дългогодишен опит в радио и в телевизия?
Медиите са уши, които крещят. Медиите са очи, които зомбират… Така започва едно мое афористично есе за медиите. Суетни и самовлюбени са медиите. Често попадам на водещи, които говорят повече от своите събеседници. А и събеседниците им – едни и същи. Сякаш ги вадят от номенклатурен списък. Според скромното ми мнение добрият журналист не се оставя по течението. Бяга от лесното. Творец е добрият журналист. Той търси непознати лица, налага нови таланти. Това предполага много четене и, както се казваше навремето – самоподготовка. Лошото е, че аудиторията не винаги се интересува от истинските стойности. Сякаш сме в огромен медиен Колизеум и ревем от възторг, когато изтърбушат някого на арената. На този фон един поетичен глас изглежда като обречен, но не е така. Все ще се намери някой да плува срещу течението.
Медиите могат ли да научат на нещо?
Лично мен работата в медиите ме научи на дисциплина. Зад веселият и лежерен тон на водене винаги се е криела желязна подготовка. Друго, на което ме научи медията е да си ценя времето. Сега, когато нямам досег с радиото като водещ, разбирам че то ми е дало толкова, колкото ми е взело. Дало ми е тръпката, магията на ефира. Взело ми е младостта, времето, през което щях да напиша много повече неща. Вече съм до двойната гуша в бавната медия на литературата и се опитвам да наваксам липсите от ефирните забежки на младостта.
Какво би искал да ти се случи в професионален план?
Като преподавател по английски език в ЕГ „Пловдив” искам моите ученици да изкарват шестици, да не допускат повече от 180 извинени и 10 неизвинени отсъствия. Работя и с млади таланти в литературно студио към гимназията. На тях най-искрено им пожелавам дръзновение! Дано да не се откажат по пътя, очакват ги много удари. Това е в професионален план. За радио и телевизия не мисля отдавна, защото някогашният Петкраски не вижда сериозни перспективи за ефирни подвизи. Медията забравя бързо. На този етап мечтите ми са насочени към новата ми книга, която ще излезе в „Жанет 45” – стихосбирката „Изгорени писма”, дано тя да има добра съдба. Бих се радвал, ако това, което пиша намира отзвук сред читателите, за да има смисъл от новите ми проекти. Апропо, очаквам бъдещето да ме изненада. Приятно!
Петър Краевски е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. Книгата му „Ало, как сте?” официално е обявена за най-продаваната книга за ноември 2001 г. в книжарници „Отец Паисий”. Стихосбирката му ”Сомнамбул” е удостоена с националната награда „Светлоструй” (2006 г.) за най-добра поетична книга на извънстоличен автор за периода 2006-2008 г. и първа награда за кратък разказ на списание „Едно“. Автор e на романа „Чат, или сбогуване с Аркадия”, който излезе в началото на 2009 г. Лауреат е на много конкурси за поезия и сатира. Бил е главен сценарист на „Звездно вариете” по VTV и „В неделя със…” по БНТ1. Носител на първа награда за хумористичното предаване „ПЕТКРАСКИ” на международния медиен конкурс в Албена.
Вашият коментар