автор: Стефка Тотева СТАРАТА КЪЩА НА СЕЛО умира в босилек и ружи. Угрижено ходи по двора малка старица във черно, говори със живи и мъртви и все им заръчва по нещо… Старата къща на село умира в босилек и ружи. Ходи из празните стаи малка старица във черно, подрежда трапеза за гости и чака някой… Прочетете повече »
автор: Миа Сердарева Отначало се тръшна – не давам да ма оперират и тва е. За кога, ма? Осемдесе и шес съм станала, осемдесе и седма карам. После лекарите я убедиха, че трябва, че не е страшно, и баба се примири. И почна да слуша като никога. Рентгени, ехографии, изследвания на гладно, каквото кажем, тя… Прочетете повече »
От време, останало нейде далече, пътувам във влака на вечното днес. В прозореца – вечер. И утро. И вечер. Седалка – немръдваща. Влакът – експрес. В багажа си скрила съм нашето вчера. Душà всяко утре, в което не си. А днес е без тебе. И днес е безмерно. Експресът пътува. Сърцето стои. автор: Тодорка Демирева
луната като люлка е увиснала на небосклона напява песничка приспивна люлее сънища недосънувани Повдигни ме. Искам да те досънувам. автор: Тодорка Демирева
