От време, останало нейде далече,
пътувам във влака на вечното днес.
В прозореца – вечер. И утро. И вечер.
Седалка – немръдваща. Влакът – експрес.
В багажа си скрила съм нашето вчера.
Душà всяко утре, в което не си.
А днес е без тебе. И днес е безмерно.
Експресът пътува. Сърцето стои.
автор: Тодорка Демирева
Вашият коментар