„15 ангела на върха на пръста ми“
Редактор Миглена Николчина
Оформление Иво Рафаилов
„Да гледаш през очите на такъв поет е тънко удоволствие.
Усещането е за откривателство, за преосмисляне на познатото на всички нива.“
— Силвия Недкова, сп. DIVA!
ПРЕМИЕРА:
Въпросите задава Ина Иванова
19 април /четвъртък/, 18:00 часа
Vintage house
(в Дом на културата „Борис Христов“)
ул. У. Гладстон
Споделете и поканете приятели:
https://www.facebook.com/events/614821042199439/
* * *
късна любов
…И цялата история на прилива,
и всичките истории за щастие,
прегърнатите в утринта момичета,
написаните редове за другите,
и цялата полемика за стихове,
примамлива илюзия за близост,
утехата, че няма все на тебе…
заблудата да мислиш за единственост…
Сивеят силуетите пред прилива.
Мъглата – до колене.
Пясък в ставите
на скелетите, скрити в гардероба.
Потъват градовете ти във синьото,
съкровища обрасват с водорасли,
написаното в пясъка остава-
татуировка в тялото на спомена.
За нас е късно. Няма общи изгреви,
не искаш да забравяш общи залези.
Усмивката ми – сух рапан – повтаря
ненужната история на прилива.
От „15 ангела на върха на пръста ми“
За книгата и автора
Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи. Когато ги намира, става ясно, че е всички ние също можем да се открием в тях, а прочистването на дълго неизползваните гласни струни на поета се превръща в красива, запомняща се и универсална мелодия. – Станислава Чуринскйене
* * *
Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само една, чиито очи са сини и без моите. – Азиз Шакир–Таш
* * *
Би могъл да е всеки пръст от ръката: вдигнат нагоре палец (милостинята на подарения хоризонт), показалец (местообитанието на езика), безимен пръст (имен ден на метафората), среден пръст (непристойно е да не виждаш по-далече от думата), кутре (малко човече с огромна умора). Хиромантия на поетическото предсказание, в което Ангелина Александрова е толкова опитна (превежда от чужди езици и собствени гледки), че да се запиташ чия е ръката ти, докато четеш тази синеока книга. Чете се със слаби ангели. – Йорданка Белева
Ангелина Александрова е родена в София (1971), живяла в Казанлък, завършила гимназия в Стара Загора и университет във Велико Търново. От дълги години работи като преводач. Превежда „Време секъндхенд“ на Светлана Алексиевич в годината, в която тя получава Нобеловата награда за литература. „15 ангела на върха на пръста ми“ е първата й стихосбирка, подредена от Азиз Таш и Станислава Чуринскйене, редактирана от Миглена Николчина и издадена от „Жанет 45“.
Вашият коментар