Безспорно една от най-значимите инициативи, организирана от граждани за майските културни празници на Асеновград през 2015 година, а и изобщо до сега, е създаването на интернет платформата „Станимашка фотографчийница” и на фотоконкурса, част от нея – „Моменти от днес, спомени утре”. Избраните снимки могат да се видят в изложба, подредена във фоайето на библиотеката в града.
Във Фейсбук, групата „Станимашка фотографчийница” наброява близо 2000 души. Всъщност са организирани 2 конкурса. Единият, за който вече стана дума е за съвременни снимки. Другият е за снимки от отминалите времена. Този конкурс все още тече във ФБ и ще приключи на 25 август. Изложбата с избраните снимки ще се състои по време на Есенната нощ на Музеите и галериите в града.Тя ще премине под надслов „Бит и култура на Асеновград в миналото“.
Идеята за „Станимашка фотографчийница” е на Елена Граматикова, като по-късно към нея се присъединява Стойчо Тосков. Със снимки от Асеновград се включват стотици хора. Още за инициативата разказва Елена Граматикова в следващите редове:
Как се зароди идеята за този конкурс?
Идеята за създаването и на интернет платформата „Станимашка фотографчийница”, и на фотоконкурса, част от нея – „Моменти от днес, спомени утре”, възникна съвършено спонтанно. Почти винаги, влизайки във Фейсбук”, човек се оказва затрупан от снимки – било любителски, било професионални – на емблематични за Асеновград обекти и места като Асеновата крепост, река Чая, храмове и параклиси, градски и църковни празници и пр. Освен от лични профили, подобни снимки биват споделяни и от множество групи в социалната мрежа, носещи неизменно в заглавието си името на града по един или друг начин. Повечето от тях – прекрасни снимки, колоритни, живи, други – не толкова професионално изпълнени, но все пак опит за пресъздаване на някой момент от живота на града. И всичко това разпиляно из огромния Фейсбук и в голямата си част преповтаряне на гледки и емоции. Много пъти бях мислила, че ми се иска да видя на снимка на Асеновград такъв, какъвто е, от по-различна гледна точка. За стар град като нашия – многолик и шарен, с все още, макар и малко, запазени калдъръмени улички, стари къщи и чешми, оцелели във времето в старинните квартали, дървени порти, съхранени традиции и празници – все си мисля, че има и друг начин да бъдат показани, че има и друг ъгъл да бъдат „уловени”. Това именно търсехме и това е нещото, което ни накара да създадем „Станимашка фотографчийница” – един опит да намерим и другите лица на нашия град такива, каквито не са били показвани до този момент. Първият конкурс на тази група бе точно такъв един опит, който мисля, че беше успешен и беше приет с огромен ентусиазъм от стотици асеновградчани, които взеха участие в него.
Определяш ли го като важна инициатива за Асеновград и защо?
С близо 2 000 души приятели във Фейсбук, с над 150 участника в първия конкурс и над сто до този момент – част от втория, който тече в момента в групата – мисля, че това определя като важни и двете инициативи на групата за нашия град. Хората явно имат нуждата и желанието също да търсят и намират онова, което и ние търсехме и мисля, че намерихме със създаването на фотографчийницата – да обединим сили в това да покажем и другите лица на Асеновград. Най-хубавото във всичко това е, че инициативата и за двата конкурса е изцяло гражданска с пълната свобода на избор на събития, теми и обекти на представяне. Единият, който приключи с една прекрасна експозиция в Градската библиотека, озаглавен „Моменти от днес, спомени утре”, беше на съвременна тематика. Следващият – „Бит и култура на Асеновград в миналото”, както показва и заглавието, обхваща снимки от периода преди 1980 г.
Тук жури са самите граждани – те определят с гласуването си коя снимка трябва да участва в изложба.
сн.: Марияна Николова
Какви бяха отзивите на хората при откриването на изложбата?
Мисля, че „Моменти от днес, спомени от утре” предизвика доста сериозен интерес сред асеновградчани, а и не само. Това беше приятна изненада, тъй като, както е известно, конкурсът протече в рамките на близо 4 месеца изцяло в социалната мрежа, пред погледите на всички, което от една страна е добре, защото достигна до хиляди, а от друга – изображенията бяха предварително видени от тях и беше възможно това да доведе до липса на интерес към самата изложба. Това за наша радост не се случи. Това потвърди известното, че едно изображение на хартия носи винаги по-различно усещане от дигиталното. В това се убедиха всички, които посетиха изложбата. Тя между другото, е все още експонирана във фоайето на Градска библиотека „Паисий Хилендарски”, Асеновград, за всички, които биха искали да я видят.
Какво може да научим за града, ако видим тази изложба?
Основното, което ние, жителите на Асеновград, знаем, но тази изложба потвърди за пореден път, е това, че този град е изключително многолик. Човек би могъл да открие къде ли не и в какво ли не част от духа на някогашната Станимака. Има го и в ритуалите ни, има го и в отношенията помежду ни, откриваме го, ако щеш, и в това, че тук времето тече по свой начин и ритъм, характерни за малък южен град като нашия. Във всяка една от снимките в „Моменти от днес, спомени от утре” можеш да го усетиш. От тайнството на варенето на ракия в асеновградска изба, само за посветени, през пехливанските борби и празненствата на Трифон Зарезан до прекрасните слънчови булки на Еньовден. Ако затаиш дъх, ще можеш да чуеш какво ти нашепва старата чешма до Каварджията, можеш да усетиш прохладата под стария чинар до Топлица и да чуеш как се вдига наздравица на празника на маврудовото вино. Ще ти се прииска и да се хванеш на хорото, точно до знаменосеца.
Има ли снимка, която теб лично те е развълнувала най-силно?
Не мога да се спра на една, дори не и на две, конкретно, които вълнуват повече от другите. Всяка една сама по себе си носи различно послание, различен емоционален заряд. Във всеки фотос всеки може да открие много.
Как ще се развива инициативата занапред?
В момента, до 25 август, събираме стари семейни снимки. Търсим в личните архиви на асеновградските родове и на семейства от съседни на града селища. Хората споделят прекрасни снимки, които откриват пред очите ни някогашния станимашки бит, празниците и делниците на някогашния станимаклия. Сред снимките може да се види и първият автомобил в града. Събраха се и много снимки, които припомниха какъв живот е кипял някога във асеновградски фабрики и цехове, някогашни улици, някогашни гради. Припомнихме си и как изглеждаха манифестациите, пионерчетата.
Този снимки, които ни връщат назад във времето, са следващото, което предстои. И някои други неща също, които обаче засега ще оставим в тайна, за да съхранят добрата енергия, с която са заредени, и да се случат.
сн.: Веселин Николов
Вашият коментар