В Асеновград от близо три години се наблюдава едно интересно, оптимистично и смислено явление – появата и развитието на самодеен театър. Ентусиастите са група хора на възраст от 15 и нагоре години – ученици, студенти, учители, инжинери и т.н. Първата им постановка „Прокшинитра” (от гръцки език – „сватовница”) преминава при изключителен успех сред местните хора, а и не само. Театралната трупа при НЧ”Родолюбие-1873” в Асеновград с художествен ръководител Изабела Шопова пленява зрители от Бачково, Тополов, журито в Самоков на ежегоден фестивал, както и това в Тополовград по време на международния фестивал за комедия и сатира.
С ентусиазъм, любов към красивото и към доброто изкуство, което въздейства и носи стойностни послания, самодейците се опитват да възродят театъра в града. Театърът е култура, въображение, начин на мислене, игра, поезия, мъдрост. А в един град, община с 60 хиляди души има нужда от такава култура.
Втората постановка на самодейния асеновградски театър може да бъде видяна на 27 май от 19 часа на сцената на читалище „Родолюбие”. Сред артистите в самодейната трупа са: Жанета Гюзелджова, Роси Стойкова, Анастасия Павлова, Христо В. Николов, Христо С. Николов, Живка Батурова, Димитър Райчев, Дона Шопова, Атанас Николов, Илия Николов, Юлиян Димитров, Ивайло Симеонов, Петър Колев и Гергана Шопова и ръководителят им Изабела Шопова. Представяме и нея, както и една от най-артистичните дами наоколо – Жанета Гюзелджова.
Изабела Шопова:
Липсваше ли ви театърът през всички тези години в Асеновград?
Тук липсва театърът. Идват гостуващи постановки-падат. В повечето случаи са по-близо до халтурата. Хората, които са ценители отдавна се отдръпнаха. Как се връщат – не знам.
С това, което правите доближавате хората до това изкуство. Как оценявате това, че успявате да предизвикате интереса им?
Да. Така е. Една от голямата ни гордост, е това, че имаме и млади хора в трупата – на 15, 17, 18 и двама на 21 години. Много отговорно поглеждат към това, което правят. Техните приятели също идват на нашите постановки. Една от идеите, когато започвахме беше да докоснем най-различни хора, да усмихнем хората, също. Една идея, ако няма хора, които да я поддържат няма как да се осъществи. Ние просто искаме да правим театър. Така се роди и „Прокшинитра”. Ние сме си я създали, познавайки хората, нравите и това, което е типично за Асеновград.
Внимателни ли сте към репертоара си?
Категорично да. Търсим стойностите неща, добронамерени, може иронични, но не цинични.
Защо избрахте пиесата на Ив. Вазов „Вестникар ли?“
Бягаме от съвременните пиеси на този етап. Ние самите търсим уюта на ония времена и имаме нещо Възрожденско в нас. Може би това е причината.
Какво е посланието на тази пиеса?
Не знам дали ще успеем така да го пресъздадем, но ми се иска да избягаме от клишетата, въпреки че става дума за медиите, за пошлостта. Иска ни се на хората да им стане по-леко на душите. Посланието ще бъде лично според всеки.
Как ви приема публиката извън Асеновград?
Ходили сме на фестивали в Самоков и Тополовград. Първата ни постановка имаше голям успех. Когато бяхме на конкурс в Самоков журито много ни хареса и ни предупреди, че втората крачка ще бъде по-трудна и наистина беше така. Също така, за мен е чудно, че в конкурсите за самодейните театри, участват трупи, които ползват услугите на платени режисьори. Да, няма лошо, но някакси се измества центърът на идеята на самодейните театри.
Жанета Гюзелджова:
Как се включихте в идеята и как ви повлия новата „роля“?
Присъединих се веднага към тази идея. Май цял живот съм искала да играя. Първото ми превъплащание беше Дядо Коледа, като за един ден никой от моите познати, близки и приятели не успяха да ме разпознаят. Така, както се чувствах тогава и това внушение, което успях да предам – това ми показа, че ми иде много отръки да представям чужд характер. Сега тръпката е голяма. Да чуеш, че хората се радват и те аплодират – нещо в теб изригва, една радост от това, че си ги стоплил.
Ставате ли по-взискателни към себе си?
Да. Тъй като „Прокшинитра” имаше голям успех, вдигнахме високо летвата. Искаме да правим нещо, което е красиво.
Вашият коментар