Под знака на „Огледало“- то преминават национални есенни изложби в Пловдив през 2016-та година. Огледалото като един предмет от ежедневието ни, без който повечето хора не могат, но и полюсен символ в различните религии и учения. Суетност, похотливост, благоразумие, истина, самосъзнание. Или просто „Огледало, отразяващо всекиму своето“ (Йеронимус Бош).
„В своята история огледалото се развива, от една страна, като средищна фигура на рефлексията, на мисленето, разбирането и себепознанието, като врата към свръхсетивното. От друга страна, то се свива до инструмент за фетишизиране на видимото, за изтъкване на тленността, то алегоризира суетата, атрибут е на глупостта, събира в себе си неизбродимите заблуди, които човекът може да срещне по пътя си. Този септември участниците в изложбите и публиката ще имат възможност да разсъждават за образа в неговата всеобхватност и противоречивост“, разказва кураторът Галина Лардева.
Селекцията на куратора представя автори с разнообразни подходи и техники. В проекта участват Андрей Градечлиев (Олденбург, Германия), Деян Енев (София), Евелина Петкова (Пловдив), Иван Кюранов (София), Милена Бочукова (Пловдив), Милена Цочкова (Бремен, Германия), Стела Василева (София), Яна Стойчева (София) и Ясен Панов (София). Деветимата автори представят живопис, рисунка, графика, колаж, скулптура, фотография и обект.
Евелина Петкова е един от авторите, които живеят в Пловдив и показват свои творби в двора на къща Хиндлиян. Това са три работи, направени от хром-никеловата стомана, които напълно припокриват темата „Огледало“, а този материал тя използва за първи път.
Как се появи в твоето въображение темата на тазгодишните есенни изложби?
Когато Галя Лардева ми се обади, за да ми каже темата, много се изненадах на съвпадението, което имаше между нас двете. Вече ме беше поканила, очаквах темата и през цялото време мислих за мястото – къща Хиндлиян, както и за някакъв материал, който е огледален. Моите мисли бяха насочени в такава посока, без да знам тя накъде върви.
Когато работя за такова участие, винаги работя за конкретното място, правя нови неща. Мястото ме провокира. Всичко правя за конкретното пространство, но това не означава, че тези неща не биха паснали другаде.
Снимка: Кико Попов
Когато ги гледах, се сетих и за кривите огледала в ежедневието ни – за тези, в които се оглеждаме или гледаме през тях другите, получава се една фуния, която засмуква и изкривява всичко.
Дори да са „прави“ огледалата, ние пак изкривяваме много неща и влизаме в улука, няма начин. Огледалото е нещо много интересно, присъства навсякъде, във всеки дом. Оглеждаме се по няколко пъти на ден и всеки път се виждаме различно, според настроението си. Дори вещицата от Снежанка се е виждала красива. Ако сме негативно настроени, не се виждаме много красиви, а когато сме позитивни и вещиците са красиви. Не съм наблягала точно на кривите огледала, а въобще на огледалната повърхност, която отразява заобикалящия ни свят, така, както ние решаваме да го видим.
А кое ти помага да виждаш по-обективно, да не изкривяваш?
Не съм сигурна, че виждам обективно.
Какво ти е впечатлението от тазгодишните изложби?
Смятам, че всички, които участват тази година са се постарали да припокрият темата и се получиха доста добри изложби. Имам си и слабости измежду тях. Няма да казвам кои. Всички неща са хубави. Мисля, че Галя Лардева знае какво търси и как да го намери. Комбинацията от автори, които събира явно са доста премислени, защото нещата се получават.
Твоята снимка за анонса беше много морска, и днес, когато виждам работите ти, мисля, че страшно ще им отива да бъдат на пясъка, на морето.
Това всъщност са едни корабни платна. Вятърът минава през тях, вълните ги повдигат или снишават. Корабните платна, водата и въобще морската тема ме вълнува отдавна. Тук съм наблегнала повече на вятъра и въздуха, които карат плавателния съд да се движи. И как е много красиво да наблюдаваме лодките в морето, опънатите платна, това е много романтично за нас. Но зад всичко това стои един човек или повече, които знаят какво правят и как умеят да владеят вятъра. Ако за миг си представим, че този професионалист го няма, тогава става една какафония с платната, става страшно. По скоро това е другата страна на огледалото, която ние не виждаме. Ние виждаме красивото нещо, а другото не искаме да си го представяме…
Да, може би наистина тези неща биха стояли добре на пясъка.
А ти умееш ли да владееш вятъра?
Това мисля, че времето ще го покаже. В професионален план постоянно търся нови неща, постоянно се съмнявам в това, което правя. Това ми помага да търся отговорите на въпросите, които ме вълнуват, не съм си повярвала чак толкова, че да смятам, че съм професионалист, който владее вятъра.
Снимка: Кико Попов
Вашият коментар