В един топъл февруарски ден Георги Господинов се срещна с десетки ученици и студенти в Пловдив в рамките на инициативата „Младият Пловдив чете” на издателство „Жанет-45”. Той започна срещите си с думите, че едно от най-важните неща е искреността в писането. В това да бъдем емпатични и съпричастни.
Г. Господинов: Когато човек е искрен това създава друго родство с читателя. Да го наречем родство по искреност. Защото събуждаш истории в него. Имах такъв случай, когато представях свой роман в Цюрих. Един мъж ми каза: „Аз никога не съм живял в България, но тази история за момчето, което стои само в стаята си и гледа през прозореца следобед е моята история”. Това е част от чудото на литературата.
Последните ви книги са предимно в проза и романи, да очаквaме ли скоро нова книга- стихосбоирка?
Г. Господинов: Да, точно стихосбирка. Готвя една книга, която има заглавие „Там, където не сме”. Ще бъде книга с поезия, книга за местата, на които сме искали да бъдем, където не сме били, но които са важни за нас- съчинени или реални. Така, че се връщам към поезията. А последното, което сега написах е едно либрето на опера, която ще има премиера в Познан, Полша на 14 март.
А за вас кои са тези места, където искате да бъдете?
Г. Господинов :Това са места от моето детство, места, които вече не съществуват в онзи смисъл, в който са били тогава.
За какво мечтaете?
Г. Господинов :Мечтая за здраве и спокойно време за писане и да съм близо до хората, които обичам, докато пиша. Това е много особено, защото писането е самотен занаят. Искаш да имаш тази самота за писане, но и да не си далече от тези хора.
Живеейки сред видими и невидими кризи, кое ви дава надежда?
Г. Господинов :Хора и книги ми дават надежда. Имаше една жена тук, дошла от село Житница – леля Ана, която ми каза, че живее с тези книги и докато всичко стане Луна ще продължи да ги чете. Тези отдадени, четящи хора ми дават смисъл. Също така младите хора, (преподавам на студенти в СУ) – те също.
Освен, че четящият човек е красив, с какво друго се отличава?
Г. Господинов: С това, че е хиперчувствителен. Това е много важно качество. Той може да влезе в историята на другите. И в това, че е състрадателен, и в това че има достатъчно въображение да изживее няколко живота, но това, че има едно тяло не му позволява.
Как намирате мястото на този човек в реалността?
Г. Господинов: Много е трудно. Това значи да те боли от всичко. Но няма друг начин да останеш човешко същество, ако не си чувствителен.
Как ви се иска да се развива българската литература?
Г. Господинов: Да бъде част от Европейската литература, да бъде малко по-спокойна и европейска в поведението си.
Още за Г. Господинов, вижте тук: http://books.janet45.com/authors/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8__%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Вашият коментар