„…половината в главата ми

не е мое.

Колко белези

и цели късове живот

взаимно си разменяме

във въртележката луда

на живеенето?

Къде свършвам аз

и къде започват другите?“

Д-р Никола Тодоров, „Утрото ме коронясва, вечерта – просяк съм“

За пръв път четох стихосбирката преди двайсетина години. Не помня как съм възприела тези редове тогава, но подозирам, че са намерили почва в мен и са ме чакали да узрея, и толкова тихо и дълго са чакали, и така издълбоко покълнаха в един момент, че ги взех за лично мое си прозрение. Допреди седмица, когато препрочетох стихотворението на д-р Тодоров.

Сигурно много от „прозренията“ ми са осъзнати със закъснение чужди мисли.

Всъщност всяка реплика, която описва света по начин, различен от познатия, има потенциал да разширява светогледи, но в разговор рядко достигаме дълбочината, където се раждат прозренията. Дълбочина, до която се слиза с тишина, с писане и с четене на книга с душа.

Ето няколко книги, които са ми повлияли:

„Индианските“ романи на Карл Май

Хиляди деца от моето поколение се учеха от тях на достойнство, лоялност и уважение към природата.

„Параграф 22″ на Джоузеф Хелър

Първата книга, която прочетох, докато се готвех за изпита по съвременна американска литература. Влюбих се в нея и я препрочетох веднага щом свърших последната страница. Как си взех изпита не помня, но за мен това е най-добрият роман за манталитета на съвременния западен човек, брилянтен отговор на въпроса как сме стигнали до абсурда, в който живеем, и за да го преглътнем по-лесно – напоителна доза гениален тънък хумор.

„Калуна-каля“ на Георги Божинов

Колосална книга. Разтърсващ разрез на живота през очите на един много земен, рядко достоен, безкрайно честен пред себе си мъж. Като пишещ човек: още не разбирам как е възможно така достоверно да опишеш действителност, в която не си пребивавал. Като читател: стъпка по стъпка, основание по основание, чувство по чувство пропътувах един тежък житейски път, за да открия един от малкото начини да останеш човек в нечовешки времена.

Румен Денев

Не познавам добре творчеството му, но в стиховете, които съм чела, откривам едно от духовните обитания, към които се стремя. Не бих го нарекла наивист, макар той самият да се определя така. Румен Денев съблича света от илюзии и словото от труфила, за да остане онова, което е. И там неизменно има нещо красиво, дори да е с форма на тъга.

Всъщност поетите, които са ми повлияли, са безброй. На първо замисляне се сещам за: Пабло Неруда, Виолета Христова, Константин Павлов, Пърси Биш Шели, Станка Пенчева, Стефан Цанев… Трудно избрах две имена. Второто е

Валери Петров

Защото след всичката натрупана мъдрост, никога не спира да говори с гласа на дете.

 

Миа Сердарева е родена през 1974 г. в Асеновград. Публикува стихове, разкази и статии в liternet.bg, fakel.bg, konceptualno.com, антологията „Зелени разкази (ама наистина)“, списанието „Но Поезия” (Но Поезия, бр. 5) и др. Има две издадени книги: стихосбирка със заглавие „Ябълки“ (ИК „Екобелан“, 1995) и сборник с разкази и импресии на име „Светлоглед” (ИК „Анубис“, 2014). Преводач на романите „Нещата, които остават“ на Сара Уилис и „Проектът Армагедон“ на Том Санктън, както и на две книжки за деца – „Приказки от цял свят“ от Хедър Еймъри и „Индийски приказки“ от Анна Милбърн. Номинирана за награда „Пловдив” в категория Превод (2012); втора награда за разказа „Награда“ в националния конкурс „Рада Казалийска“ на читалище Добри Чинтулов – 1935″ (2015); първа награда в категория „Човечни книги“ за сборника „Светлоглед“, присъдена от фондация „Човешка библиотека“ в конкурса „Копнеж за човечни книги“ (2015). Блог: svetlogled.blogspot.bg.

Written by Славена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>