„…половината в главата ми
не е мое.
Колко белези
и цели късове живот
взаимно си разменяме
във въртележката луда
на живеенето?
Къде свършвам аз
и къде започват другите?“
Д-р Никола Тодоров, „Утрото ме коронясва, вечерта – просяк съм“
За пръв път четох стихосбирката преди двайсетина години. Не помня как съм възприела тези редове тогава, но подозирам, че са намерили почва в мен и са ме чакали да узрея, и толкова тихо и дълго са чакали, и така издълбоко покълнаха в един момент, че ги взех за лично мое си прозрение. Допреди седмица, когато препрочетох стихотворението на д-р Тодоров.
Сигурно много от „прозренията“ ми са осъзнати със закъснение чужди мисли.
Всъщност всяка реплика, която описва света по начин, различен от познатия, има потенциал да разширява светогледи, но в разговор рядко достигаме дълбочината, където се раждат прозренията. Дълбочина, до която се слиза с тишина, с писане и с четене на книга с душа.
Ето няколко книги, които са ми повлияли:
„Индианските“ романи на Карл Май
Хиляди деца от моето поколение се учеха от тях на достойнство, лоялност и уважение към природата.
„Параграф 22“ на Джоузеф Хелър
Първата книга, която прочетох, докато се готвех за изпита по съвременна американска литература. Влюбих се в нея и я препрочетох веднага щом свърших последната страница. Как си взех изпита не помня, но за мен това е най-добрият роман за манталитета на съвременния западен човек, брилянтен отговор на въпроса как сме стигнали до абсурда, в който живеем, и за да го преглътнем по-лесно – напоителна доза гениален тънък хумор.
„Калуна-каля“ на Георги Божинов
Колосална книга. Разтърсващ разрез на живота през очите на един много земен, рядко достоен, безкрайно честен пред себе си мъж. Като пишещ човек: още не разбирам как е възможно така достоверно да опишеш действителност, в която не си пребивавал. Като читател: стъпка по стъпка, основание по основание, чувство по чувство пропътувах един тежък житейски път, за да открия един от малкото начини да останеш човек в нечовешки времена.
Румен Денев
Не познавам добре творчеството му, но в стиховете, които съм чела, откривам едно от духовните обитания, към които се стремя. Не бих го нарекла наивист, макар той самият да се определя така. Румен Денев съблича света от илюзии и словото от труфила, за да остане онова, което е. И там неизменно има нещо красиво, дори да е с форма на тъга.
Всъщност поетите, които са ми повлияли, са безброй. На първо замисляне се сещам за: Пабло Неруда, Виолета Христова, Константин Павлов, Пърси Биш Шели, Станка Пенчева, Стефан Цанев… Трудно избрах две имена. Второто е
Валери Петров
Защото след всичката натрупана мъдрост, никога не спира да говори с гласа на дете.
Миа Сердарева е родена през 1974 г. в Асеновград. Публикува стихове, разкази и статии в liternet.bg, fakel.bg, konceptualno.com, антологията „Зелени разкази (ама наистина)“, списанието „Но Поезия” (Но Поезия, бр. 5) и др. Има две издадени книги: стихосбирка със заглавие „Ябълки“ (ИК „Екобелан“, 1995) и сборник с разкази и импресии на име „Светлоглед” (ИК „Анубис“, 2014). Преводач на романите „Нещата, които остават“ на Сара Уилис и „Проектът Армагедон“ на Том Санктън, както и на две книжки за деца – „Приказки от цял свят“ от Хедър Еймъри и „Индийски приказки“ от Анна Милбърн. Номинирана за награда „Пловдив” в категория Превод (2012); втора награда за разказа „Награда“ в националния конкурс „Рада Казалийска“ на читалище Добри Чинтулов – 1935″ (2015); първа награда в категория „Човечни книги“ за сборника „Светлоглед“, присъдена от фондация „Човешка библиотека“ в конкурса „Копнеж за човечни книги“ (2015). Блог: svetlogled.blogspot.bg.
Вашият коментар