От тук
Но тук, приятелю,
небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите с планините пред тях
и усмивката с изморената ми глава.
От тук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
От тук див малък порив
напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.
Да живея, приятелю,
във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности.
Там в безкрая, където мрак и
светлина опират границите си.
Там където очертанията
на земните форми ги няма…
Светлина
Тренто, Италия| Декември, 2013
Вашият коментар