Асеновград очаква Литературен Шейкър с Йорданка Белева и новата ѝ книга „Кедер“
Помниш ли първата си среща с думата „кедер“?
За мен тази дума винаги ще бъде повече своето буквално значение(мъка) и едва тогава заглавие на моя книга. Нещо като сигнална светлина, която едновременно ти показва, че спасителният отряд е наблизо, но и осветява пътя на опустошението; на загубите, на тъгата. Думата кедер навлезе в речника ми след нелепата смъртта на едно дете, син на моя приятелка, на него е посветена книгата. Кедер е в личния ми речник от чужди думи, но ничия мъка и болка не са ми чужди. И сякаш с избора на чужда, небългарска дума за заглавие на книгата си, казвам и това – човешкото страдание няма националност, смъртта на едно дете се случва, макар и неравномерно, във всеки един от нас.
Няколкото разказа от „Кедер“, които съм чела, ме оставиха с впечатлението, че си на „ти“ с тъгата по един зрял, здравословен и красив начин, в смисъл че я приемаш точно толкова приятелски, колкото повечето хора приемат радостта. Но за да не правя прибързани изводи: какво всъщност ти дава тъгата?
Всъщност аз съм много весел човек, иронията и самоиронията са моите начини да разказвам и големите, и малките неща, но надсмиването ми е възможно единствено в неформална среда и предимно в неписаната реч. Когато пиша, сякаш всичката запаметена тъга идва, за да ми покаже, че не бива да я задържам дълго в себе си и трябва да я пусна по света по един осмислен начин, без размахване на пръст, без посочване на вина и виновни. Тъгата е най-честното ни състояние, нашата гравитация към земята, към всички под нея. Тъгуването по някого е естественото продължение на невъзможната среща, а възможните неща не са ми толкова интересни.
Някои автори пишат, за да споделят откритото, други – за да запазят собствените си прозрения „за черни дни“, в случай че самите те някой ден се изгубят. Теб какво те кара да пишеш?
Никога не съм знаела отговора на този въпрос.
Как си представяш душата?
Като облаче, към което не винаги имаме видимост. Понякога силен вятър отнася облачето далеч от нас.
Какви читатели се надяваш да имаш?
Внимателни, книголюбиви, споделящи.
Книгите, които влизат под кожата, въздействат по различни начини – едни обръщат окото навътре, други разместват пластове или разширяват хоризонти, трети утешават, четвърти се самозасаждат в душата и после с години нашепват оттам… Доколкото зависи от теб, как би искала да въздейства „Кедер“?
Като молитва: да носи утеха на скърбящите и хляб на гладните.
Йорданка Белева ще бъде в Асеновград в бар „КоШиПрайм“ на 17 март от 16 часа. Очакваме те!
/Въпросите зададе Миа Сердарева/
Вашият коментар