„Кукни, баба, кукни, да ти туря в джоба малко орехчета” чувам зад мен един мил възрастен глас на една от бабите в селото.
След Нареченски бани посоки Смолян, на 30 км от Асеновград, се намира село Косово – едно от вълшебствата на Родопите. Селото е разпръснато на няколко махали в планината. През него минават четири малки непресъхващи поточета.
Има няколко версии за името на селото. Една от по-правдоподобните е, че идва от „косо” място или стръмно място. Косово е заселено през 17 век от преселници от Старо село до манастира Бяла черква. Първите писмени данни за селото са от 1523 година. Тогава там са живели 43 семейства. Днес в Косово живеят около 10 души. До Освобождението е имало повече хора. През 20 век хората масово се преселват от Косово.
От селото започват или минават доста пешеходни маршрути. А около Косово има обиколна пътека, която се минава за около 4 часа. Има варианти и за къси маршрути. Други пътища водят или идват от хижа Здравец, Бяла Черква, към Наречен.
Освен, че мястото спира дъха с гледките и красивите къщи, веднага бие на очи името на тамошната кръчма, а именно „Безгрижен живот”.
В Косово може да се види типичната възрожденска родопска архитектура – къщи на повече 150 години. В селото има 63 паметника на културата, от които 5 са с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата “Успение Богородично” от 1851 г. и собствената му къща (“Хаджийската”) от 1853 г. Изключително интересни са също старото училище (1889 г.), параклисите “Св.Неделя” и “Св.Петър”, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото. А Хаджийският род е един от най-големите родове в Косово с 66 души наследници.
За Косово за характерни еркерите като продължение на покрива и пещите, които излизат извън сградата, а отворът е навътре в стаята. Почти всички къщи имат такава пещ. Впечатление правят и двойните комини, а най-типични са каменните голи зидове. Първият етаж задължително е строен от камък – там са били животните, на втори етаж вече са стаите, междинните стени са построени от преплетени пръчки с кал, задните стени от камък. Тиклените покриви са друга любима гледка в селото.
Калдъръмът в Косово е направен през 1934 година. Под него има обратна канализация.
В двора на църквата “Успение Богородично” , сторена 1852 г. е направен малък етнографски музей със запазени старовремски уреди от бита – бъкел, ютия за гладене и то парна на повече от 1 век, характерни родопски носии, люлка за бебета. Някога в Косово са се раждали по много деца – по 10 , 7 деца в едно семейство. В музея има и костница. Тя е построена с един отвор, сводът се държи само на камъните на отвора. Предполага се, че костницата е построена заедно с църквата. Откъде са донесени костите на 38-те млади мъже и кой ги е препогребвал все още няма данни.
Църквата е сторена 1852 година. Две полусери разметени по височина –запазен знак на Хаджи Геоги Станочовски. Камбанарията е добре запазена. Камбаната „бие” една от възрастните жени в селото, която разказва за филмите, снимани в селото. В Косово е снимана част от „Капитан Петко Войвода”, „Дяволската опашка”, „Славата на България”.
Селото и днес наподобява филмов декор. Тихо е. Но пък силно завладяващо.
Вашият коментар