Преди около 5 години едно малко, неизвестно село в сърцето на Родопите, коетo отстои само на 30-тина километра от Пловдив печели конкурс за най-красиво място в България. Тогава много медии отиват там, за да разкажат на повече хора за магичната природа и атмосфера на това място. Става дума за село Ситово, което днес отново е позабравено съвсем незаслужено.
Селото е разположено на 1300 м н. в. в рида Чернатица, в северните дялове на Родопите, на 35 километра от град Пловдив. До там се стига по тесен асфалтов път, който прорязва дълбокия скалист каньон на река Дервишка. Името Ситово идва още от средновековието, като легенда разказва за двама братя турци – Саид и Алил, които разделят богатството си и се заселват поотделно в две живописни котловинни местности, отдалечени на 5 километра една от друга. Единият брат основава Алилово (днес Лилково), другият – Саидово или Ситово.
Ситово се е скрило в красива котловина, оградена отвсякъде от заоблените била на планинските ридове. Въпреки планинския характер на релефа, зимата тук не е сурова, а лятото е топло. Селото наброява около 100 къщи, повечето от които са изградени в стила на характерното родопско строителство – каменна зидария, гредоред и покрив от тикли. Къщите са обособени в три махали, разделени от реката и асфалтовия път. През зимата в селото живеят не повече от 15 жители, а през лятото броят на живущите достига 200-300 души.
Районът около родопското село е населен от най-далечни времена. Около началото на новото летоброене тук са били заселени тракийци от последното останало тракийско племе – беси. Има сведения за тяхното съществуване до около 7 век, т.е. времето когато х ан Аспарух минава Дунава, за да образува Първото българско царство. През 1834 година в Ситово е открито едно от първите български училища в Родопите. Тук са идвали да се учат от цялата Рупчоска околия.
В Ситово има две църкви „Света Петка” и „Света Богородица”, където се намира и аязмото с лековита вода. „Света Петка” се намира в самия център, а „Света Богородица’ е отдалечена на близо 2 километра от селото по-високо в планината.
Селото може да се похвали със световна слава. В околностите му е Ситовския надпис, неразгадан вече повече от 80 години. До него са и останките от крепостта Щутград.
Все още неразгадания Ситовски надпис се намира се на 50 метра над пътя за Ситово. Има 4 хипотези за авторството на надписа: тракийска, келтска, сармато-аланска и славянска. Издълбан е под една скална козирка. Дълъг е около 3 метра и широк около 30 см. Буквите са с височина около 40 см Прилича на скален фриз. Някои изследователи предлагат разчитане на надписа като славянски текст. Другите не споделят такова виждане. Съществува и версия, че надписът е естествен природен феномен, който буди асоциации с издялани в скалата символи. Ситовския надпис е композиционно свързан с Щудград (каменния град) отсреща. Някои считат, че това е най-старият надпис на европейски народ. Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи. В района на светилището Щутгард пък е съществувал минен център. Живеещите тук, най-вероятно траки от групата беси, са вадели най-вече мед и бронз, между IV-III хил. пр. Хр. Оттук тръгват и доста сакрални знаци, които след хилядолетия срещаме като основни символи в Шумер, Египет, Китай, Средна Азия и дори чак при инките и маите в Америка.
Ситово е и отправна точка за различни маршрути в планината. Родопското село е прекрасно, тихо и спокойно място през всички сезони на годината. През по-топлите то става и любимо място на художници, които организират тук пленери.
Вашият коментар