Ако в един град чистотата и сигурността са компрометирани, то от там нататък всичко останало няма значение. Асеновград все повече започва да се превръща в място, изключително трудно за живеене. Прословутият „Воден цикъл“, който започна в началото на лятото на 2017-та година и прогнозите са да продължи до 2019-та година вече изчерпа търпението на мнозина. Ако днес градът бива заснет с дрон ще се видят разкопани улици, багери, много прах и много мръсотия. Животът в Асеновград буквално е блокиран от „Водния цикъл“, а ежедневието е затруднено от липсата на вода. Водата в Асеновград спира или всеки ден или през няколко дни. Както можете да се досетите в един нормален град има лекарски и зъболекарски кабинети, кафенета, ресторанти, в него живеят семейства с бебета и малки деца. Септември започват работа ученически столове, детски кухни, детски градини и ясли. Как се живее с такъв безогледен режим на водата. Как се диша толкова замърсен от прахоляците въздух две години, а вероятно и повече. И как се преминава по разкопаните основни улици на града. Макар и малко, щеше да е някакво улеснение преди да ги затворят да бяха асфалтирали малките заобиколни улици или поне да бяха запълнили дупките по тях, през които минеш ли повече от 5 пъти, може да си оставиш я гумата, а ауспуха на автомобила. Да не говорим за непрекъснатия шумов фон от работещите машини. Да, имало е обществено обсъждане и какво от това? Така или иначе проектът щеше да започне. Сигурно ние сме единствените, които може да се съгласим да се подложим на това в рамките не на месеци, а на години. Защото такова усложняване на живота хората могат да се изтърпят най-много няколко месеца, а цели години как се живее в такъв режим на водата, в такъв прах и в такова блокиране на нормалните ежедневни дейности на хората?
Относно чистотата на града. Асеновград дори няма график за миене на улиците. Да, ще кажете, то сега какви улици, каква вода въобще? Сега, да. Но и преди това нямаше. В един не чак толкова голям град като Пловдив, в който разбира, се не всичко е наред, където дори злоупотреби има много повече, и това го знаем, поне са се справили с чистота в централната част. А в Асеновград тази част е така поддържана, както са най-крайните райони на кварталите под тепетата. В един нормален град до 10 часа Главната улица и района около центъра трябва да бъдат вече изчистени. Чистачките все още в 11 часа преди обяд вдигат облаци прах с метлите си и то точно на Главната улица. А зимата? Пясъкът, който беше насипала фирмата през януари не беше почистен и стоя по улиците до май месец. Първите опити за почистване бях гротескни, защото се вдигна такъв облак, какъвто даже в пустинята може да мечтаят за него.
Чистота и сигурност са първите неща, за които трябва да се мисли по отношение не просто облика, а съществуването на един град. Не е шега това: „Да затваряме града за две години“.
Има още редица неща, които засягат града, но за тях човек трябва да има култура и съзнание да ги види. Това са дребните-големи неща, които действително определят облика на което и да е населено място. Макар, че в положение, което е почти „бедствено“ е безсмислено да се говори за тях. Градът е малък и има редица природни дадености, и за не повече от година и не с много хора би могло да се случат промени, които да го направят доста по-приятен за живеене, както за местните, така и за туристите. Иска се малко наблюдателност и малко желание за промяна от страна на хората, които трябва да могат да я осигурят, тоест от общината. Но за това друг път. Защото важно е да се занимаваме с големите дела, но промените започват от малките. А за тях или никой не говори, или никой не се сеща. Затова положението на Асеновград от десетилетия става все по-нелицеприятно. За съжаление, обаче, писането за тези проблеми не решава нещата. Гражданското самосъзнание и целенасочени действия в правилна посока само могат да помогнат.
Вашият коментар